Засаждане на семена на домати
Когато планираме отглеждане на домати, не бива да забравяме, че те са субтропичен тип растение и са топлолюбиви. Най-добрата температура на въздуха за растежа и развитието на доматите е 20-25°С.
Доматите са многогодишни растения, но най-често се отглеждат като едногодишни, поради липса на необходимите условия, съобразени с биологичните им изисквания.
Основната част на корените се разполага на дълбочина от 10 до 40 см и в диаметър 80-100 см. Затова, ако ще се отглеждат в градски условия, трябва да се използват по-дълбоки съдове – големи саксии, големи пластмасови кофи или туби от минерална вода.
Важен фактор е момента на засяването. В българските условия е необходимо да направите разсад, тъй като доматът има дълъг вегетационен период и му е нужно доста време преди да почне да плододава. Създаването на разсад дава възможност част от този вегетационен период да премине в контролирани условия, докато климатичните условия навън още не са подходящи за растежа на растението. Направете разсада около 2 месеца преди разсада да да бъде засаден навън.
Така по обратен път може да прецените кога да заложите семената за разсада. Ако имате оранжерия можете да засеете разсад още през февруари, след което да бъде пресаден в оранжерията през април, когато опасността от слани е преминала. Така може да имате ранни домати още през юни. Ако обаче вашите домати ще бъдат на открито, то те могат да бъдат пресадени едва когато температурите навън са подходящи. В зависимост от района, този момент може да е в средата или края на май. Това означава, че вашия разсад трябва да се заложи в средата или края на март. Имайте предвид, че тези съвети касаят условията в двете най-често срещани климатични зони в България – 6 и 7.
Семената могат да се засеят в малки пластмасови кофички, торфени саксийки или специални тави за разсади. Ако ще ползвате почва от градината си, няколко дни преди засяването вкарайте на закрито почвата, за да не е студена. За градските градинари би била подходяща всяка торо-почвена смес или торфен субстрат за разсади, която си купят от специализиран магазин. Принципно дълбочината на засяване зависи от големината на семената. При по-дребни семена, каквито са тези на доматите, дълбочината на засяване е 0,5-1,5см.
Оптималната температура за поникване на семената е 24-26°С, така че предвидете топло място за началната фаза на вашите разсади. Семената покълват за 6-10 дни. След появяването на първите същински листа (това е втората двойка листи, първите се наричат котиледони) разсадите трябва да бъдат преместени на по-хладно място. Температурата трябва да е около 15-20°С през деня и около 10°С през нощта. Разликата между дневните и нощните температури е важна, за да имитираме естествения цикъл ден-нощ за растенията. Така растенията ще се калят и стреса при пресяването им на открито ще е по-малък.
Трябва да им се осигури достатъчно светлина, защото доматите са силно светлолюбиви. За обмяната на веществата на растенията е необходима значителна доза утравиолетови лъчи. Ще ви споделя една хитринка, която научих от един страхотен градинар – Емо от Градина Осмар. Ако разсада ви е сложен на прозорец, зад него сложете лист намачкано алуминиево фолио залепено на картон, така че разсеяна светлина да се връща обратно към растенията. Така може да се предотврати както издължаването на стъбълцата, така и извиването на разсада към светлината.
Пикиране на разсада
Пикирането се прави, за да се увеличат хранителната площ и обемът на въздуха, необходими за по-нататъшния растеж и развитие на растенията. Извършва се когато се появи втората двойка същински листа (не бройте котиледоните). Подберете най-силните разсади и ги извадете внимателно, за да не разкъсате коренчетата (например с лъжица). Прехвърлете ги в саксийки или кофички от кисело мляко, като слагате по едно растение в кофичка. Важно е коренчето да не се прегъва, а пръстта трябва да стигне на около 1см от котиледоните. Така долната част от стъблото остава в почвата, което ще подсили кореновата система на растението.
Ако нямате планове да правите голямо количество разсад или пък имате много кофички от кисело мляко, бихте могли да пропуснете стъпката с пикирането, като засеете семената директно в кофичките.
Поливане на разсада
Разсада се полива внимателно, за да не се наранят крехките стръкчета. Когато покълват може да се използва пулверизатор, за да овлажнявате равномерно. Поддържайте пръстта леко влажна, избягвайте преовлажняване. Поливайте, когато видите, че повърхността на пръстта е леко засушена (на 1-2 дни).
Пресаждане на разсада
Готовият за засаждане разсад е с височина около 25-30 см и 7-8 листа. Около една-две седмици преди пикирания разсад да бъде засаден навън, направете допълнително закаляване на стръкчетата. Изнасяйте ги всеки ден за няколко часа на открито (не на пряко слънце), като постепенно времето се удължава, а последната вечер прекарат навън. Ако не можете да ги изкарате навън, осигурете проветрение, което да намали температурата. Паралелно с това увеличете леко времето между поливанията.
Засаждане навън
Ако ще засаждате доматите си в градината, добре е лехите да са ориентирани по оста север-юг, за да могат повече растения да получават достатъчно светлина през деня. Редовете трябва да са на 80-100см, а разстоянието между растенията в един ред е около 40см. Тези разстояния са приблизителни и зависят от конкретния сорт, така че проверете дали посадените от вас домати имат по-специални изисквания. За да увеличите още малко разстоянието между растенията в съседните редове, може да ги засадите шахматно. Разстоянието между отделните растения има за цел да подобри аерацията и да намали задържането на влага по листата.
Дупката за засаждане трябва да е по-голяма от кофичката с разсада. Дълбочината на засаждане е такава, че да покрие котилидоните (най-първите листа). Способността на доматите да образуват допълнителни корени от всяка част на стъблото е добре да се използва и на този етап. Стръкчетата се слагат в дупката, като долната част на стъблото се слага леко полегнало. Така растението се укрепва чрез създаване на допълнителни корени. Това е чудесно решение и за разсад, който се е издължил твърде много.
За по-силен старт на растението, в дупката може да сложите компост, каменно брашно или накъсана коприва.
Градските градинари, които ще отглеждат доматите в големи саксии, кофи или туби, е добре да поставят няколко шепи камъни или едър пясък на дъното, за да осигурят добър дренаж. Съда, в който са доматите, трябва да има дупки на дъното, за отцеждане на излишната вода.
Мулчиране и поливане
Мулчирайте добре около растението (без мулча да допира стъблото). Мулча ще запази по-дълго влагата в почвата и ще пази корените на младото растение от резки температурни разлики (повече за мулчирането и видовете мулч може да прочетете тук). След засаждането полейте и след това в продължение на седмица не поливайте, за да тръгне силно корена.
Доброто мулчиране намалява количеството изпарения от почвата. Това от една страна ще ви позволи да поддържате достатъчна влага в почвата около корените на растението и ще намали нуждата от често поливане. От друга страна ще намали влагата по листата, която е основна причина за поява на гъбични заболявания. Ако имате плътен мулч можете да поливате веднъж на 5-7 дни, а в най-горещите дни веднъж на 3 дни. Нормата на поливане е 1-2 литра до периода на цъфтеж и около 4 литра когато растението почне да сформира завръзи (плодчета). При поливане избягвайте да мокрите листата, защото повишаването на влагата около растението благоприятства развитието на гъбични заболявания, най-срещаното от които е маната.
Добре е да планирате засаждане на растения-приятели около доматите, които допълнително да ги пазят от листогризещи насекоми и заболявания. Най-лесни за гледане са невена и тагетиса, а едновременно те са едни от най-добрите приятели на градинаря. Повече информация може да прочетете в статията за алелопатията.
Подхранване на доматите
Веднъж на седмица или две може да подхранвате растенията чрез листно или кореново торене. Знаете, че ние не използваме изкуствени химически торове. Затова в началото на вегетационния период използваме и за листно и за кореново торене извлек (тор) от коприва, който си приготвяме сами. Приготвя се в съотношение 1:3 (1кг коприва на 3л. вода), които предстояват около 2 седмици в затворен съд (до изгниване и разтваряне на листата). Добре е сместта да се разбърква ежедневно, за да се подпомогне процеса на ферментация. Готовия извлек се разрежда в съотношение 1:10 с вода и е подходящ и за поливане и за пръскане на растенията. През първите 24-48 часа след приготвянето му, извлека е и силен инсектицид, който може да ви помогне в борбата срещу листогризещите (най-често листни въшки). Ако решите да го ползвате като листен тор, може да добавите от предната вечер лъжица хума в извлека (преди да го разредите с вода). Хумата полепва по листата и те вече не са толкова вкусни за листогризещите. Към копривата могат да се добавят различни билки, които да добавят и други полезни вещества – хвощ, невен, листа от глухарче, тагетис.
Друг начин за подхранване, който използваме за нашите домати, е шербетуването. Това представлява торене най-често с ферментирал птичи тор (ние добавяме и заешки тор). Птичия тор е чудесен източник на азот, форфор и калий. Така наречения шербет се приготвя като пресния тор се разбърква с вода в съотношение 1:3 (тор:вода). Престоява около седмица до десет дни и може да се ползва за кореново торене. Шербетуването подобрява хранителния режим на растенията, прилага се без допълнително разреждане един до два пъти по време на вегетацията. То също така елиминира риска от увреждане на растенията, ако бъдат подхранвани с пресен тор. Пресният оборски тор като цяло не се препоръчва за торене. Азотът и фосфорът в него са в неусвояема за растенията форма, заради интензитета си може да изгори корените на растенията, а също така е възможно да съдържа болестотворни бактерии и спори на гъбички, семена на плевели и яйца на паразити.
Допълнителни съвети
Добре е да знаете, че ако ще отглеждате растенията си в градината, е нужно предварително да измерите Ph на почвата ви. Това важи особено ако решите да подхранвате с дървесна пепел. Дървесната пепел е добър източник на калий, но едновременно алкализира почвата. А доматите се чувстват най-добре в неутрална и дори леко киселинна почва (6 до 6.8 Ph). За градските градинари препоръчвам да погледнат отбелязаната на опаковката киселинност на почвата, която планират да закупят. Повече информация за това как да избирате и да подхранвате почвата може да прочетете тук.
Премахването на най-долните листа и лекото разреждане на листата подпомагат движението на въздуха и намаляване на влагата около растението.
Друго, което често се препоръчва за доматите, е колтученето. Това е премахване на така наречените колтуци – разклоненията на домата, които израстват от основата на дръжките. Това пренасочва енергията на растението от създаване на нови разклонения и увеличаване на листната маса към плододаване. Колтученето ще намали броя на плодовете, но ще увеличи размера им. Можете да пропуснете колтученето при детерминантните сортове (сортовете с ограничен растеж или безколови). Те не формират разклонения, а дори и да формират, не ги развиват в странични стебла. Такива са някои от по-дребноплодните видове домати и почти всички чери домати. Обикновено градинските сортове домати са интердетерминантни сортове (с неограничен растеж) и е добре редовно да се колтучат, ако искате по-едри домати.
Ако създадете на доматите добри условия за растеж, те ще развият достатъчно силен имунитет, който ще им помогне сами да се справят с листогризещите насекоми, вирусите и гъбичките. В нашата градина не използваме изкуствени химически фунгициди, инсектициди или хербициди. Ние ограничаваме влажността около листата на растенията чрез мулчиране и на практика нямаме проблеми с гъбични заболявания. За борба с листогризещите насекоми разчитаме много и на растенията-приятели на доматите, които ги защитават. В краен случай използваме инсектицидните своства на пресния копривен тор и на маслото от нийм.
Има и друг естествен метод за борба с гъбичните заболявания, който до момента не ни се е налагало да ползваме, но е доста популярен. Това е внасянето на дрожди (безвредни за растенията гъбички) чрез пръскане на разтвор от хлебна мая. Идеята е проста – дрождите се съревновават с патогенните гъби за пространство и хранителни вещества, а и стимулират растителния имунитет. В резултат патогенните гъби не могат да намерят подходяща среда и храна за размножаване и растенията остават здрави.
Това са основните неща, които трябва да знаете за отглеждането на домати. В следваща статия ще ви разкажа как от нашите черита приготвяме вкусни сушени домати за зимата.
Успех с отглеждането на домати и не забравяйте да ни изпратите снимки на вашата доматена продукция!
