Кои са основните термини, които трябва да знаете
Решихте да станете градинар? Чудесно! Когато се учи нов език се започва от азбуката. Затова, ако се чудите от къде да започнете, ето една кратка азбучна справка с основните термини, които ще срещате, когато четете градинарска литература.
Алелопатия
от гръцкото állēlos („един на друг“) и páthos (страдание, болест или силна чувствителност). Наука за това как веществата, отделяни от растенията, влияят на растежа, оцеляването или възпроизводството на други организми и най-вече на други растения. Прочетете повече тук
Биодинамично земеделие
от гръцки биос – (живот) и динамис – (сила), буквално преведено “жизнена сила“. Биодинамичното градинарство е градинарство без използване на торове, хербициди и пестициди, то е метод на биологично земеделие, основан върху философските модели на Рудолф Щайнер. Биодинамичното съчетава “биологично” земеделие с разработването на “динамични” екологични системи. Биодинамиката вижда всяка ферма, като един организъм със собствена индивидуалност, водеща до цялостна балансирана екосистема. Тя включва интегриране на култури с животновъдството, рециклиране на хранителни отпадъци, поддържане на почвените микроорганизми, подобряване на здравето и благосъстоянието на културите, животните и дори човека.Този метод има определени метафизичните аспекти и по-духовна свързаност с природните ритми. Например засаждане на семената вземайки предвид определени лунни фази.
Вегетативно размножаване
вид размножаване характерно за растенията. При него новите индивиди се получават без помощта на семена или спори. Това възпроизводство се осъществява чрез листата, корените или други части на растенията като луковица и др.
Вегетация (вегетационен период)
периодът, през който растението активно нараства и се развива – образува нови стъбла, листа, цветове, плодове.
Градско градинарство
отглеждане на растения в градски условия.
Грудка
твърдо, кълбовидно надебеление по корените на някои растения, което служи като място за натрупване на резервни хранителни вещества. На горния край на грудките се образуват добавни пъпки, от които през следващия вегетативен период израстват нови стъбла. Видоизменените корени се използват за презимуване и вегетативно размножаване. далиите, бегониите, глориозите, цикламата, оксалиса.
Директен сорт
това са така наричаните “стари” сортове растения, които се опрашват свободно – от насекоми или вятър например, и които запазват характеристиките си без изменение от поколение на поколение. За стари се възприемат сортовете, съществували поне повече от 50години или такива отпреди втората световна война.
Двугодишно растение
растение, което завършва жизнения си цикъл в продължение на две години (два вегетационни периода).
Едногодишно растение
растение, което завършва жизнения си цикъл в продължение на един вегетационен период (от семе до образуване на нови семена) и загива. Съществен фактор за продължителността на жизнения цикъл е, разбира се, и климата, при който то се отглежда. Растения, които произхождат от по-топъл климат и реално са многогодишни, в българския климат се отглеждат като едногодишни (пипер, домати), тъй като не могат да зимуват на ниските температури тук.
Зеленчук
може да ви се струва странно, че ви обяснявам тази дума, но не е лошо да се знае, че в ботаниката се смята, че определението “зеленчук” е изключително неправилна и реално не съществува. Съществуват плодове и ядивни части на растенията, в които се натрупват резервни хранителни вещества. Въпреки това човешкият ум разделя растенията на плодове и зеленчуци. Повечето хора категоризират “зеленчуците” като храни, които се консумират като част от основното хранене и “плодовете” като храни, които се ядат за десерт или като лека закуска. Основната разграничителна линия е най-често съдържанието на захар, т.е. за плодове приемаме тези, които са сладки, защото съдържат по-големи количества фруктоза, а за зеленчуци тези, които са по-малко сладки поради ограниченото й количество.
Катерливо (увивно) растение
растение, чието стъбло не може да издържи собствената му тежест и за да порасне нагоре, се прикрепя към опори чрез различни приспособления – мустачки, вендузки, коренчета.
Климатични зони
систематизация на зони на издържливост, според най-ниските обичайни температури, които са характерни за определена територия. Служи за определяне на подходящите да отглеждане растения на определена територия.
Конвенционално земеделие
основава се на прилагането на химически методи за борба с вредителите и използване на синтетични торове за подобряване на почвеното плодородие. Интензивното конвенционално земеделие е довело до увеличаване на количеството продукция от културите, но същевременно изчерпва хранителните вещества в почвата по-бързо, отколкото природата ги възстановява. В резултат се въвеждат все големи количества изкуствени химикали, тежки метали и пестициди в почвата, което постепенно води както до влошаване на човешкото здраве, така и до пагубни резултати за околната среда.
Компостиране
от латински componere: събирам заедно; естествен екзотермичен процес, представляващ контролирано разграждане на органични материали чрез аеробен или анаеробен биологичен процес, в резултат на който се получава хумусоподобен материал, наречен компост, в някои случаи наричан биотор.
Корен
подземен вегетативен орган, който прикрепва растението към почвата и всмуква вода и минерални соли. Основна функция – снабдяване с вода, хранителни вещества, задържане на кълнове в почвата.
Коренище
видоизменено стъбло, което расте хоризонтално под или на повърхността на почвата. Коренището (също ризом) е видоизменено подземно растително стебло, от което излизат корени и филизи. Коренищата имат способността да дават начало на нови филизи и да растат вертикално Основна функция – вегетативно размножаване, създаване на хранителен резерв.
Кореноплодни зеленчуци
растения, които се ползват от човека основно за консумация на тяхната подземна част, (коренната част или грудките им). Такива са картоф, ряпа, целина, цвекло, джинджифил, лук, чесън, алабаш, моркови, пащърнак и др.
Листни зеленчуци
растения, които се ползват от човека основно за консумация на техните листа или дръжки; наричани още салатни зеленчуци. Такива са спанак, зеле, броколи, маруля, киселец, коприва, магданоз, лапад, рукола, манголд, кейл, босилек, мента и др.
Луковица
силно скъсено стъбло, по което плътно са наредени видоизменени месести листа /люспи/. Луковиците обикновено са обвити със суха люспа, която ги предпазва от нараняване и изсъхване. В пазвите им се формират точки на нарастване, от които по-късно се образуват малки луковички за размножаване – детки. Луковици имат цветя като зюмбюл, нарцис, лале, лилиум, минзухар, гладиола, фрезия.
Луковични зеленчуци – растения, които се ползват от човека основно за консумация на техните луковици. Такива са лук, чесън, праз.
Многогодишно растение
растение, което при обичайни за произхода му условия живее три или повече години. Растения, които произхождат от по-топъл климат и реално са многогодишни, в българския климат се отглеждат като едногодишни (пипер, домати), тъй като не могат да зимуват на ниските температури тук.
Мулчиране
покриване на почвата около растенията с органични или неорганични материали. Така се регулират влагата и температурата на почвата. На първо място се запазва повече влага в почвата – от мулчирана почва се изпарява само около 10% от водата, в сравнение с 80% изпаряване, когато почвата не е покрита, което не само намалява необходимостта от поливане, но и намалява риска от гъбични заболявания. Покривката от мулч регулира и температурните амплитуди като пази от претопляне или измръзване корените на растението. Органичен мулч са дървесна кора, дървени стърготини, торф, листа, борови иглички, слама, изсъхнала окосена трева, орехови черупки, хартия или картон. Неорганичен мулч са чакъл, декоративни камъчета, найлон, геотекстил или други изкуствени материи. Прочетете повече за мулчирането тук.
Органично земеделие
основава се на използването на природни и екологосъобразни методи за борба с вредителите по селскостопанските култури. Органичното земеделие интегрира биологични, механични, физични и химични методи за управление на стопанствата, без употребата на синтетични пестициди и торове, както и на ГМО. Целта е опазване на почвените характеристики и биоразнообразието на екосистемите като цяло. Не на последно място по важност е и опазването на човешкото здраве чрез получаване на земеделска продукция без остатъчни химикали в нея.
Пестициди
от лат. pest — вреда и caedo – убивам; т.е. “вещества, убиващи вредителите“, отровни химични съединения, създадени специално за борба срещу вредителите. В зависимост от организмите, срещу които се използват, пестицидите носят съответните имена: инсектициди (убиват насекомите), фунгициди (убиват гъбичките), хербициди (убиват плевелите), родентициди (убиват гризачите) и т.н. Най-често обаче отровата, която се използва, убива не само вредните, но и всички останали организми от съответната група.
Пикиране
преместване на разсад от мястото, където е бил засят, в други съдове, където може да се разположи на по-големи разстояния или всяко растение поотделно.
Плевели
негативно определение, използвано от хората за определяне на растенията, явяващи се силна конкуренция на културите, които ние сме решили да отглеждаме. Така наречените плевели обаче имат своята роля в създаването на почвеното плодородие и балансираното биологично съобщество. Например глухарчето – един много необичан „плевел“, с който се борят всички собственици на морави от райграс. Много хора не знаят, че всъщност то не се конкурира с райграса, защото взима хранителни вещества от много по-дълбок слой на почвата (корените му достигат 90 см). Освен това почвата около глухарчетата е атрактивна за земните червеи, защото това растение е естествена “машина” за хумус. Неговите корени извличат от дълбоките почвени слоеве вещества, особено фосфор, калий и калций, които депозират на повърхността, възстановявайки загубите от ерозия.
Плодови зеленчуци
слабо известна подгрупа на растенията, които приемаме за зеленчуци. За тях се знае, че се отглеждат заради плода. Това са домати, пипер, патладжан, краставици, зелен фасул, зеленият грах, зелената бакла, физалис, тиква, тиквички, маслини, авокадо и диня.
Покълване
първият стадий в развитието на растението от семе.
Почвопокривно растение
растение, което се използва за осигуряване на плътно растително покритие с малка височина.
Пресаждане
преместване на растението в саксия с подходяща големина, която да позволи продължително развитие на корена.
Присаждане
процес, при който изкуствено се поставя част от едно растение, наречено калем, върху стъбло на друго растение, наречено подложка. В България често се използва думата “ашладисване“, от турски: “ашлама” – клонче за присаждане, присадка. За присадка често се използва и думата “калем“.
Разсад
поникнали нагъсто млади стръкчета от културно растение, които после се пресаждат.
Резник
част от растение, която може да се използва за размножаване.
Рътене на семена
процес, ускоряващ покълването на семената. За целта накиснатите семена се разстилат на тънък слой в подходящ съд, покриват се с влажно зебло и се държат при температура 20-25°С. От време на време семената се разбъркват, а зеблото се поддържа постоянно влажно. Когато 3-5% от семената покажат кълнчетата си, рътенето се преустановява.
Садя
заравям в земята корен на растение, за да се развива, напр. “Садя овощни дръвчета”. Производни: по-садя, за-садя, на-садя, пре-садя (променя мястото на растението), раз-садя (разпределя растенията върху по-голяма площ).
Сея
хвърлям, слагам, полагам семена в земята, за да израснат нови растения. Напр. “Сея пшеница”. Производни: за-сявам, под-сявам (допълвам, прибавям семена), раз-сявам.
Тор
Вещества (органични и минерални), които се внасят в почвата, за да се увеличи плодородието ѝ. Органичните най-често са животински екскременти или растителен компост.
Торф
тъмнокафява маса частично разложени растения, образувана при влажни условия, например блата.
Хибрид
растение, чиито родители са от различни сортове, разновидности, видове или родове, но не и от различни семейства. При кръстосването на два различни сорта се съчетават техните качества, често в търсене на точно определено свойство – издържливост, устойчивост на болести или пък по-обилна продукция. Съчетаването става чрез изкуствено опрашване (най-често механично ръчно), като на практика се имитира природата, която прави същото по естествен път.
Хумус
органична част на почвата, която се образува от разлагането на органичните остатъци в почвата – умрели растения, животни и микроорганизи. Той е източник на кореновото хранене за растенията. Колкото е по-голямо съдържанието на хумус, толкова почвата е по-плодородна и толкова по-здрави са растенията.
