Плевелите могат да бъдат полезни и за градината и за здравето ни
Какво са плевелите? Обикновено човек разделя растенията на „добри“ или „лоши“ само от гледна точка на собствения си интерес. Много хора смятат плевелите за вредни или поне за непотребни растения. Чували сме много стари хора да проклинат щира, който нямал изчистване. Така наречените плевели обаче са съвсем нормални растения, просто са пораснали там, където на нас не ни харесва и конкурират културните растения, които отглеждаме.
Ако човек успее да погледне на градината си като на малко парче от общия природен пъзел, може би ще успее да промени гледната си точка и да види и ползите на пренебрегваните плевели.
Добре е на първо място да осъзнаем, че в повечето случаи растенията не се засяват на определени места съвсем случайно. В природните процеси има логика и последователност, за които често забравяме. И колкото и странно да ви звучи, заради тези процеси плевелите могат да бъдат добри помощници на градинаря. Те могат да бъдат вашите растения-индикатори, които ще ви информират за състоянието на почвата, в която виреят.
На практика всяко културно растение, чрез състоянието на стъблата, листата и кореновата система може да подскаже за недостига или излишъка на хранителни вещества в почвата, както и нейната влажност. За първоначален анализ на една площ обаче е да се обърнете към онези растения, които се развиват естествено, без вашата намеса. Именно те са т. нар. растения-индикатори.
Огледайте се и ще ги забележите. Всяка година те се развиват много добре, без значение колко често ги плевите. За да определите, макар и приблизително, вида и състава на почвата в градината, обърнете внимание на дивите растения във вашата градина.
Растения-индикатори за плътността и влагата на почвата
В зависимост от преобладаващата растителност може да се определи плътността и вида на почвата. Върху тежки почви например растат живовляк и обикновен пирей. Други индикатори за непропусклива глинеста почва са лютичето, маргаритката, киселецът, подбела, метличината и глухарчето. Леките почви, богати на органични вещества, са предпочитани от копривата и динката. Песъчливите и рохкави почви се харесват на лопена и врабчовите чревца.
Признак за суха и бедна почва са ксерофитите – растения, които са в състояние дълго време да издържат без вода. Такива са дребноцветна незабравка, всички видове тлъстига, пелин, лайка, антенария, мащерка и др.
Растенията хидрофити пък подсказват, че почвата е обилно овлажнена и дори заблатена. Такива са блатен розмарин, обикновена тръстика, подбел, ливаден здравец, дива къпина, полски хвощ, горски камъш и др.
Опитните градинари казват, че растенията могат да ви подскажат дори на каква дълбочина са подпочвените води. Там, където водата е на дълбочина до 10 см, растат различни видове острица. Ако има вода на 10-50 см, ще откриете пурпурна и други видове тръстика. От 50 cм до 1 метър – обикновено орехче и фаларис. При преминаване на вода на дълбочина 1-1,5 м, растенията-индикатори са власатка, фий и птича глушина. Ако водата е на повече от 1,5 м, то там растат червена детелина, живовляк и обикновен пирей.
Растения-индикатори за киселинността на почвата
Според предпочитаната от тях киселинност на почвата, растенията се делят на ацидофили (предпочитащи почви с по-висока киленинност), неутрофили (предпочитащи неутрални почви) и базофили (предпочитащи алкални почви).
Ацидофилите са индикатори за почва с рН под 6,7. Крайни ацидофили растат на почва с рН 3-4,5. Такива растения са киселец, мъх, подрумиче, черна боровинка. Средни ацидофили с рН 4,5-6. Такива са виолетка, блатен ледум, антенария, червена боровинка, мечо грозде, водно пипериче, приземен вейник, мента, киселиче. Слаби ацидофили – рН 5-6,7. Сред тях са острица, съсънка, мъжка папрат, момкови сълзи, просо.
Неутрофилите подсказват за неутрални или слабокисели почви с ниво на рН 6,0-7,3. Такива са бял равнец, подбел, дива ягода, обикновена паламида, бяла детелина, цариче, момина сълза, овчарска торбичка. Неутрофили са също омайниче, лайка, дива ряпа, млечка, магарешки бодил.
Растенията базофили са индикатори за алкални почви – с рН 7,3-9,0. Такива са посевна глушина, делфиниум, синап, очеболец, еспарзета, тимотейка, сърповидна люцерна, жълто подрумиче, червен бъз, поветица, врабчови чревца, полски синап, живовляк и др.
Полезните плевели
В днешно време някои от най-необичаните „плевели“ успяват постепенно да променят мнението за себе си. Благодарение на научните изследвания установяваме, че непознатите до скоро „вредители“ са всъщност растения, които могат да имат изключителна полза както за човешкото здраве, така и за почвеното плодородие.
Глухарче
Дълго време единствено децата харесваха пухчетата в дворовете на бабите си. Аз самата възприемах глухарчето само като симпатично полско цвете, на което най-забавното му е да видиш колко надалеч можеш да издухаш семената му. Иронично е, че когато се преместихме на село, дори си купих инструмент, предназначен специално за вадене на глухарчета от моравата. Изобщо не знаех, че то не се конкурира с райграса, защото взима хранителни вещества от много по-дълбок слой на почвата (корените му достигат 90 см). Правех това, което съм виждала от други градинари, защото го смятах за правилно. Когато обаче полюбопитствах и почнах да чета информация за глухарчето, се изумих колко всъщност е полезно това недооценено растение. Голям приятел е на земните червеи, защото силния му корен успява да пробие дори тежката глинеста почва и създава нови канали за придвижване на червеите. То е от така наречените „растения пионери”, тъй като корена му аерира почвата и извлича от дълбоките почвени слоеве фосфор, калий и калций, които депозира на повърхността. По този начин възстановява загубите от ерозия и предоставя полезни вещества на други растения.
Глухарчето е полезно и за хората. То се използва много често в народната медицина за лечение на инфекции и чернодробни заболявания. Глухарчето съдържат силни антиоксиданти, като бета-каротин и полифеноли. Също така е богат източник на фибри и инулин, подпомагащи отстраняването на отпадъците от храносмилателния тракт. На практика всички части на растението са полезни. Те са богати на мастноразтворими витамини А, С, К, а също така съдържат витамин Е, фолиева киселина, значително количество минерали, включително желязо, калций, магнезий и калий. Листата могат да се консумират на салата, от цвета се приготвя т.нар. „мед“ или сироп. Рецептата за сироп от глухарче може да намерите на страницата на Berry Berry Green. От корените може да се направи чай, да се консумират печени или от изсушените да се приготви напитка, заместваща кафето. Изключително качество на глухарчето е, че то запазва всички свои полезни свойства дори и при термична обработка.
Тученица
Тя все още се люшка между антипатията на хората, които прекарват дни в опити да я изскубят от градината си, и възхищението на тези, които са открили ползите й. Запознатите с качествата й обаче стават все повече и вече дори може да я видите да се продава в някои био-магазини и пазари. Може да се консумира сурова на салата, а за запалените кулинари любопитно ще бъде качеството й да сгъстява яденето и да придава приятен леко пиперлив вкус на храната.
Сочното растение е източник на омега-3 мастни киселини, калций, магнезий, желязо и е богато на витамин А, витамин С, витамин В. Тученицата съдържа 7 пъти повече витамин С от цитрусите. Мастните киселини, омега-3 (α-линоленова киселина) в нея са пет пъти повече, отколкото в спанака. Съдържанието им е по-високо дори от някои рибни масла. Препоръчва се при висок холестерол, диабет, затлъстяване, подагра, високо кръвно налягане, анемия. В много страни тученицата вече се счита за една от суперхраните. Може би наближава момента, когато ще си заслужи правото да бъде наричана билка, а не плевел.
Обикновен щир (амарант)
Може би един от най-мразените плевели в България. Растението обаче е богато на ценни хранителни вещества, които оказват положително влияние върху организма. Щирът дава енергия чрез съдържащите се в него протеин, въглехидрати, минерали и различни витамини. Високото съдържание на протеин и фибри в щира стимулира храносмилането и подпомага дейността на червата. А голямото количество на витамин Е в него го прави чудесно натурално средство за понижаване на холестерола.
Частите от щира, които могат да се използват в готварството, са листата и семената му. Те могат да се консумират сурови или след преработка и могат да се добавят към почти всяко ястие. Семената на щира могат да се приготвят подобно на познатите на всички булгур, киноа и елда. Освен това от изсушените семена може да се смели брашно, което да се използва за приготвянето на различни тестени изделия. Растението е безглутеново, което го прави идеален заместител на всички зърнени култури, съдържащи глутен. Билкарите все пак съветват щира да не се употребява от бременни и кърмещи жени, както и от хора със сериозни проблеми в храносмилателна система.
Полски хвощ (конска опашка)
Полският хвощ е многогодишно тревисто растение съществуващо още от времето на динозаврите. Тогава е достигал размерите на дърво, но днес стъблата му са не по-високи от 60 см. Полският хвощ е много интересно растение. Образно казано то умира и се ражда два пъти в годината. Първите му стъбла излизат през пролетта. Те са кафяви, неразклонени и носят спори. След като се пръснат спорите, стъблата умират. След няколко седмици на тяхно място излизат втори. Този път те са зелени, разклонени, безполови. Те са лечебната част на растението.
Хвоща съдържа галактоза, пектин, глюкоза, сапонини, каротин, витамин С и др. В българската народна медицина хвоща се употребява при камъни в бъбреците и жлъчката, белодробна туберкулоза и кръвоизливи, водянка, подагра, ревматизъм, атеросклероза, стомашни болки. Като настойка се използва за разширени вени, екземи и незарастващи рани. С отвара от него се правят промивки при гнойни рани, гъбични инфекции, рани от изгаряния, за гаргара при възпалено гърло и др.
Лобода
Тя е много издържливо растение и съдържа голямо изобилие от хранителни вещества. Може би най-необичайното в нея е способността й да складира сол в листата си, което позволява на растението да расте в силно солена среда, в която повечето растения не биха могли да виреят. Използвана е в Средиземноморието още от древни времена, но после в голяма степен е заменена от спанака. Сега лободата се радва на възвръщане на популярността си заради уникалните минерални и органични съединения, които съдържа. В нея има значителни количества витамин С, витамин К, калций, магнезий, фосфор, желязо, каротини, протеин, антоцианини, цинк, селен, триптофан и хранителни фибри. Подобно на много от зелените листни зеленчуци, лободата е полезна за стимулиране на храносмилането заради нивата на хранителни фибри. Има леко слабително и диуретично действие, което спомага за пречистване на бъбреците и за бързото елиминиране на токсините, излишните соли, водата и дори мазнини от тялото. Лободата съдържа почти два пъти по-голямо количество витамин С, отколкото има в кивито и лимоните. Подобно на спанака, лободата съдържа значителни нива оксалова киселина. Това означава, че е добре да се избягва от хора с камъни в бъбреците, камъни в жлъчката или подагра.
Живовляк
Казва се, че ако една жаба бъде ухапана от паяк, тя бърза към живовляка, за да се излекува. В народната медицина той вече традиционно е възприеман като билка. Листата на живовляка се използват за лекуване на рани, ухапвания от насекоми. Те могат и директно да се поставят в обувките, за да излекуват мазолите (мехурите), тъй като живовляка е познат като лек за старите и устойчиви рани. Той има противовъзпалителни, антибактериални, анти-гъбични, антиоксидантни и противоязвени свойства. Добре е да знаете, че не бива да се приема вътрешно от бременни жени.
Какво да правим с плевелите в нашата градина
Плевелите и дивите цветя са крайно неприятни за повечето градинари. Те бързат да ги изкоренят когато избуят след дъжд, за да не се разпространят из лехите. Това обаче невинаги е най-доброто решение. Ако все пак сте решили, че няма да отглеждате тези растения или ако просто не можете да изядете толкова много щир, ето какво е нужно да знаете, за да можете да ги премахнете по-лесно и без прилагане на отровни препарати.
За да можете да контролирате ефективно плевелите, трябва да сте наясно кой плевел към кой вид принадлежи. Разграничаваме плевелите основно според вида им на възпроизвеждане – с коренови издънки или семена. Типични примери за плевели, размножаващи се чрез семена са овчарска торбичка, врабчови чревца, бяла куча лобода и живовляк. Плевели, размножаващи се чрез корени са глухарче, пирей, троскот, поветица, млечка и други.
На практика от надземната част на всички плевели се получава прекрасен тор. За целта тези, които се размножават чрез семена, трябва да се окосят или отрежат преди узряване на семената. Това ще намали разпространението им, а получената зелена маса може да бъде чудесна азотна добавка за вашия компост. Можете и просто да я наситните и разпръснете из градината. При разграждането си растенията ще освободят в почвата всички минерали и други полезни вещества, които се съдържат в тях, и така ще подхранят вашите растения. Корените на плевелите, размножаващи се чрез коренови издънки, не трябва да се слагат в компоста или да се разпръскват из градината. Имайте предвид, че за тях прекопаването не е добър начин на премахване. Насичането на корена на практика ги стимулира, тъй като от всяко малко парченце корен ще изникне ново растение. За тях ви препоръчвам плътно мулчиране с картон или геотекстил, тъй като липсата на светлина ще възпрепятства растежа им на покрития участък.
И нека за финал да си обещаем да бъдем любопитни и с широко отворени очи за всичко в природата. Може би така ще открием в градината още приятели.
Внимание
Целта на тази статия е да предостави информация. Тя не е заместител на мнението на лекар или препоръка за лекарства. В случай на някакви свързани със здравето симптоми или медицинско състояние, моля, консултирайте се с вашия лекар за правилна диагноза и лечение. Вашият лекар е наясно с вашите алергии и медицинска история и може да ви насочи най-добре.
