Какво да правите ако просто не ви се копае.

Здравейте отново, любители на домашната градина! 

В статията за почвата вече ви споменах, че мулчирането е моят любим градинарски метод. Сега ще ви разкажа по-подробно защо.

Как се отказахме от копаенето

Когато започнахме да обработваме земята, смятахме, че копаенето е норма. Съседите копаеха, и ние копаехме. Тези, които са го правили обаче знаят, че обикновено това води до болки в ръцете, гърба и кръста. А и плевелите като че ли си нямат друга работа, освен да растат бурно след всеки лек дъждец. И битката почва отначало. Болките в кръста също.

Първата година си гледахме зеленчуците съвсем конвенционално, а аз само си мечтаех да градинарствам без да копая. Тогава открих информация за мулчирането. И мечтата ми се сбъдна.

Вече знаете, че мулчиране е покриването на почвата около растенията с органични или неорганични материали. Ние обаче решихме да мулчираме цялата градина. Причината? Почвата в нашата градина е тежка глинеста. Това само по себе си не е нещо лошо. Глинестите почви имат както предимства, така и недостатъци. Глината придава на почвата ниска пропускливост, висок капацитет за задържане на вода и съхранение на хранителни вещества. Едновременно с това обаче, тя затруднява циркулацията на вода и въздух. Компактна е и когато изсъхне се втвърдява и дори се напуква, което прави обработката й много трудна. 

Какво прави за нашата градина мулчирането

Говорихме вече, че то помага много на растенията в градината като им осигурява повече влага и ги пази от резки температурни амплитуди. Мулчирането има и още една много важна роля – обогатява почвата и насърчава подземния живот. При разграждането си органичния мулч привнася в почвата многообразни хранителни вещества. В нашата градина мулчирането има за цел и да помогне за подобряване структурата на глинестата почва. 

Нашите домашни любимци – червеите

Червейчетата са на огромна почит в моето семейство и са най-важните ни помощници в градината. Те много обичат да са на влажно и защитено под мулча. Колкото повече мулч слагам, толкова повече червеи се нанасят в градината. Тунелчетата, които те правят, помагат на почвата да се аерира, а и увеличават водопропускливостта, което възпрепятства задържането на твърде много вода по повърхността. А екскрементите, които оставят след като си похапнат органични остатъци, са един от най-ценните подаръци за градинаря. Повече познати като биохумус, техните отпадъци всъщност са най-добрия естествен тор за почвата – пълни са с важни микроелементи и аминокиселини.

Мулча – помощ за мързеливите градинари

Ползата от мулчирането, която ме засяга най-лично, е това, че забравих за мотиката и фрезата. Смисъла на копаенето е да направи почвата по-рохка, за да могат корените на растенията, водата и въздуха да проникват по-лесно в нея.  Подобрява способността на почвата да поема и задържа водата, улеснява проникването на влагата в дълбочина. Подобрява аерацията и топлинния режим в почвата. Звучи ли ви познато? Именно – всичко това за мен правят обединените сили на червеите в комбинация с органичния мулч. Реално съм аутсорснала тази дейност, при това напълно безплатно ☺ 

Да работим умно, а не много

Ако си спомняте, пермакултурата ни съветва да повтаряме реалните природни процеси. За целта можем да се научим да работим умно, а не много. Замислете се – виждали ли сте някой да копае и плеви в една гора? А помните ли как вашите баби и дядовци казваха, че горската пръст е най-хубава и богата? Когато оставим природата на мира тя прави това, което може най-добре – създава пълен кръговрат на живота, регулира и балансира всяка екосистема.

Ами плевелите?

Първо да кажа, че ще използвам думата плевел условно. На практика това негативно определение е наложено от хората, защото някои растения се явяват силна конкуренция на културите, които ние сме решили да отглеждаме. Градинарите обикновено наричат плевели растенията, които не са насадили самите те. Днес обаче започваме все повече да разбираме колко важен е всеки елемент от една система и колко полезни могат да бъдат много растения, които преди сме смятали за непотребни и нахални треви.
Мулча може да ви помогне дори и ако сте от тези, които обичат градинката да им е изчистена от треви и подредена. Дебел слой покритие на почвата реално спира достъпа до слънчева светлина на семената на плевелите и драстично ограничава техния растеж. Знаете колко жълт и слаб изглежда стрък трева, опитваща се да расте под камък или под забравено парче найлон. Това е което всеки мулч прави, стига да е достатъчно плътен – затруднява и забавя развитието на растенията под него. И така ви спестява много голяма част от плевенето. 

Видове мулч – органичен и неорганичен

Какво може да ползвате като мулч?

Органичният мулч е съставен от естествени разградими вещества. Можете да ползвате дървесна кора, дървени стърготини, торф, листа, борови иглички, слама, изсъхнала окосена трева, орехови черупки, хартия или негланциран картон. Този тип мулч се разлага с времето и трябва да бъде допълват периодично. Добре е да знаете, че боровата кора или иглички за подходящи предимно за растения с предпочитания към кисела почва.

Като неорганичен мулч може да ползвате чакъл или декоративни камъчета (не са подходящи за растения, предпочитащи кисели почви), найлон, геотекстил или други изкуствени материи. Ако изберете този вариант, ние препоръчваме използването на камъни или геотекстил, защото те не възпрепятстват проникването на вода и въздух към почвата.

Кога да мулчираме

За градините, които са на открито, мулчирането е най-добре да бъде направено през късната есен или през пролетта, след като почвата се затопли, но преди да е почнала да губи влагата си. Растенията, които са в саксии в домашни условия могат да бъдат мулчирани по всяко време.

Допълнителен съвет

Когато слагате мулча, не го притискайте плътно до ствола на растението, оставете няколко сантиметра свободни, за да не затруднявате растежа му. 

Това е, вече знаете как да мулчирате! 

Следващия път ще ви разкажа нещо много интересно, а именно – как растенията си взаимодействат. Кои са приятели и си помагат в растежа, и кои не се харесват особено. Тази информация е особено важна за малките домашни градинки, където пространството трябва да се оползотворява максимално.

До скоро! И не забравяйте – който създава градина, отглежда щастие!