Как да поддържаме живота в почвата.

Здравейте, градски градинари, селски градинари и всички други ентусиазирани любители на домашно отгледаните растения! 

Днес ще си говорим за най-важния фактор в нашата градинарска дейност – почвата.

Почва, хумус и торф – разлики

Почва е повърхностният пласт на земната кора, в който се развиват растенията. Тя се състои от неорганичните камъни, прах, глина и пясък и от органичния хумус. 

Почвата е изключително важен фактор за биоразнообразието. Почти една трета от всички организми се намират в почвата – микроскопично малки бактерии и нематоди, насекоми, акари, земни червеи, къртици и мишки. Това, което ни изглежда като безжизнена пръст, всъщност е цял свят, пълен с незабележими за нас, но много активни същества. Един кубически метър горска почва може да съдържа 2000 безгръбначни вида!

Хумус – органичния източник на живот в почвата

Хумуса се образува от разлагането на органичните остатъци в почвата –  умрели растения, животни и микроорганизи. Той е източник на кореновото хранене за растенията. Колкото е по-голямо съдържанието на хумус, толкова почвата е по-плодородна и толкова по-здрави са растенията. И тъй като веществата, които изграждат хумуса, са с тъмен цвят, богатата на хумус почва обикновено има по-тъмен цвят. Не случайно всички земеделци толкова ценят черноземите. 

Торф  

Торфът е тъмнокафява маса частично разложени растения, образувана при влажни условия, например блата. Вие може да го използвате вкъщи за мулчиране на почвата, за да се намали изпарението на влагата, да се регулира температурата на почвата и да предовратите покълване на плевели.

Каква почва да си купим – киселинност на почвата

Градските градинари разчитат на почвата, която се продава в градинските центрове. Затова ще ви дам бързи насоки, за да знаете каква почва ви е необходима.

Първото нещо, което е задължително да проверите, когато си купувате почва, е нейното ниво на киселинност – рH. Най-добре е да ползвате неутрална или близка до неутралната почва, тоест рH да е близо до 7.  

Има обаче и много растения, които предпочитат по-киселинни почви. Такива са картофите, доматите, марулите, тиквичките, краставици, лапада. Ягодите, касиса и френското грозде също предпочитат кисела почва. Нашите лични любимци, на които и е кръстена фермата ни – боровинките, са любители на изключително киселите почви. Има и много цветя, които също предпочитат по-кисели почви – рози, гладиоли, карамфили, бегонии, лилии, иглики, незабравки, метличини, рододендрони, азалии, жасмин, латинка, момина сълза, божур, папрат и мак.

Интересно качество на хортензиите със син или розов цвят, е че те могат да променят своя отенък. На много кисели почви (рН под 5,0) те са сини, а на близки до неутралните (рН 6,5) са розови. 

Алкалните почви като цяло са неблагоприятни за повечето растения. Има растения обаче, които понасят такива почви много добре – лоницера (орлов нокът), зимен жасмин, божур, хортензия, чемшир, люляк, хоста, салвия, клематис.

За щастие на пазара вече има достатъчно разнообразни почвени смеси и много често самия производител кръщава продукта си на растенията, които виреят най-добре на почва с такава киселинност, и няма да ви е трудно да се ориентирате. 

Така че решете какви растения искате да отглеждате и това ще ви даде насока за киселинността на почвата, която ви е необходима. Ако искате да играете на сигурно – вземете си почва с неутрално рН. В този случай на растенията ви, обичащи повече киселинност, можете да добавите мулч от борови иглички или утайка от кафе.

Компостиране – най-лесния начин да подхраним почвата

Дори и да си купим обогатена почва за домашните саксии, с времето растенията използват необходимите им запаси от хранителни вещества и съответно почвата постепенно се изтощава. Не е нужно непрекъснато да се купува нова почва за вашите саксии. Ако знаем как да добавяме органични вещества, ще можем да я поддържаме достатъчно хранителна. Най-лесния и едновременно ефективен начин да добавяме органика към почвата е компостирането. 

Знаете ли, че почти две трети от боклука, генериран в домовете ни, се състои от органични компоненти? Компостирането е чудесен начин едновременно да намалим изхвърляния боклук и да осигурим прекрасен тор за нашите растения. Какво можем лесно да компостираме в градски условия:

– кухненски отпадъци – бананови кори, черупки от яйца, обелки на зеленчуци, изрезки и остатъци от развалени плодове и зеленчуци, утайка от кафе (за обичащите по-кисела почва растения), остатъци от хляб

– дървесна пепел (не прекалявайте с нея, защото тя алкализира почвата), кафяв (негланциран) картон или амбалажна хартия, ролцата тоалетна хартия, дори стърготините от моливите 

Вместо да ги изхвърляте, смелете хранителните отпадъци в блендера (картона и хартията накиснете предварително във вода и накъсайте на парченца) и заедно с известно количество пръст/дървени стърготини/изсъхнала трева/сено ги сложете в една кофа на балкона. В зависимост от температурата, след месец-два може да има чудесен компост, с който да наторите домашните си растения.

Ако не ви се чака, можете да практикуване и директно компостиране – по-сухите остатъци се надребняват и директно се разбъркват с пръстта в саксиите. Можете да използвате и готов биохумус или компост – вече има много фирми, които предлагат такъв за продажба.

Мулчирането – как да осигурим по-добри условия за растенията

Мулчиране е покриването на почвата около растенията с органични или неорганични материали, като така се регулират влагата и температурата на почвата. На първо място се запазва повече влага в почвата – от мулчирана почва се изпарява само около 10% от водата, в сравнение с 80% изпаряване, когато почвата не е покрита. Това на първо място намалява необходимостта от поливане. Също така се намалява и риска от гъбични заболявания. Покривката от мулч регулира и температурните амплитуди като пази от претопляне или измръзване корените на растението. 

Ако се огледате когато пътувате извън града – с изключение на земеделската земя няма да видите друга гола почва. Там където има слънце и вода, дори и на крайно бедни почви все ще поникне някаква трева, храстчета, ще видите слоеве от разлагащи се миналогодишни листа, парчена кора и клони. Това е естественото мулчиране, което природата прилага, за да пази и подхранва почвата. Това е естествен процес, при който хранителните вещества, използвани от дърветата и другите растения, се връщат обратно в почвата, за да захранят следващия жизнен цикъл. 

Дори и в една съвсем малка екосистемка, каквато е една саксия с растение, мулчирането ще е много полезно. Можете да използвате органичен мулч, който със времето ще се разлага и подхранва почвата – дървен чипс или стърготини, изсъхнали листа, трева, торф, слама, дори орехови черупки. Можете, разбира се, да използвате и неорганичен мулч, какъвто са дребните камъчета, мидичките, събрани миналата година на плажа.
Мулчирането е моят любим градинарски метод, който ми спестява и усилието да копая, така че обещавам да напиша отделна статия, в която подробно да опиша всички ползи и как можете да го направите в малко по-голям мащаб от домашната саксия.

И така, изберете си подходяща почва и сте готови да поемете по пътя на градското градинарство!

Следващия път ще ви разкажа за другия много важен елемент от градинарстването, а именно – семената. Какво е важно да се знае когато ги избирате.

До скоро! И не забравяйте – който създава градина, отглежда щастие!